
Скъпи мои почитатели,
След като четете тези думи, значи държите в ръцете си новия ми албум “Още един хубав ден”.
Вече толкова време ви разказвам чрез моите песни за нещата от нашия живот, но лично аз само от няколко години от позицията на човек, преживял толкова много по своя път, разбрах колко е кратко и колко бързо отминава хубавото време от живота ни.
Не сте ли съгласни с мен, че много често разбираме колко голяма любов сме имали до себе си, колко хубаво е било времето с нея едва тогава, когато я загубим?!
Затова ми се иска, слушайки новите ми песни, да осъзнаете, че не трябва да пазим своите чувства за някакъв специален ден, да не допускаме професионалният ни живот да бъде преди личния, да не бъдем толкова заети, че да пропуснем една целувка към любимия човек и да му кажем “Добро утро, моя любов”, да го посрещнем винаги с усмивка, защото, макар и малка, тя ще бъде достатъчна.
Скъпи мои почитатели, намирайте време за своята любов! Не само с цветята за празници. А всеки ден! Защото празниците идват и си отиват, а тези малки жестове на чувства към любовта, на пръв поглед обикновени, ще ни показват винаги, че тя е до нас. И не я търсете в чудеса и в специални моменти, а я намирайте в онези малки и прости неща, които превръщат всеки отминал миг от живота ни в още един хубав ден.

Съдържание на диска
01. Още един хубав ден
02. Като Елвис
03. Виновна си
04. На живот и смърт
05. Признание
06. Обичам те и много са причините
07. Лека нощ, мила моя
08. Морето на живота
09. Сто години любов
10. Влюбена, но в мен
11. Предпоследна глътка лято
12. Когато знам, че ме обичаш
13. Идвайте си
14. Усмихни се за мен
Записите са осъществени в студио "Силвия Мюзик" и "DLP Records" от Пепи Дивчев и Лилия Тончева.
Вокална група в състав: Рени Зарева, Вера Казакова и Юлиана Талева.
Гост музиканти:
Венцислав Станев - електрическа китара в "Като Елвис";
Сергей Сергеев - саксофон в "Като Елвис";
Пламен Велинов - акустични китари в песните по негов аранжимент;
Красимир Гюлмезов - китари, акордеон и мандолина в песните по негов аранжимент;
Светослав Лобошки - акустични китари в песните по негов аранжимент;
Красимир Гешев - електрически китари в песните по негов аранжимент.
Дигитално мастериране: Иван Динев
Фотографи:
Здравко Деков и Людмил Иларионов-Люси
Продуцент: Веселин Маринов
Още един хубав ден
започна с усмивката ти.
Още един хубав ден,
причина за който си ти.
Със хиляди малки неща
сърцето ми караш да спре.
И всичко ще дам в любовта,
да ме има във твойто сърце.
Всички цветя на света
искам да ти подаря.
Всички звезди във нощта
искам само за теб да сваля.
Но любовта не е в тях.
По погледа ти го разбрах:
тя е друго нещо,
тя се усеща
във малките прости неща.
Любов е целувката ти,
с която започва деня.
Любов е усмивката ти,
щом видиш, че аз ти звъня.
Хиляди малки неща
ме влюбват във теб всеки ден.
А знам, че и с теб е така
и друго не искаш от мен.
Когато я видях за първи път,
беше още момиче и слушаше само Елвис.
Надявах се, че някой ден тя ще ме обича така,
както обича неговите песни.
Ще ви разкажа цялата история. Слушайте.
Тя обича Елвис.
Луда е по Елвис.
Слуша го и нощ, и ден.
И знам, и знам
как ще си допадне с мен!
Сто такива мисли
цяла нощ прелиствах
след онази среща с теб –
назад, назад,
близо преди двадесет.
Още помня как
просто онемях,
като те видях
как танцуваш лудо
рок-рок, страстен рокендрол,
рок-рок, страшен рокендрол!
Още помня как
там си пожелах
цял един живот
с тебе да танцувам
рок-рок, страстен рокендрол,
рок-рок, страшен рокендрол!
Цял един живот
огнена любов
като рокендрол!
Мина и отмина
не една година.
Танцът ни е друг сега.
Напред-назад
делникът ни завъртя.
Мина и отмина
не една година.
Но те искам все така.
И пак, и пак
рокендрол тече в кръвта.
Тя обича Елвис.
Луда е по Елвис.
Слуша го до този ден.
И знам, и знам -
след Елвис най обича мен!
И знам, и знам -
тя е любовта за мен!
Мина отново край мене.
Всичко за миг промени.
С поглед разбърка без време
и косите, и мислите ми.
Мина и спря, не отмина.
Слънцето в мене изгря.
Твойта усмивка невинна
е виновна, че няма да спя.
Виновна си!
Пак от любов полудявам!
Пак ли на двадесет ставам?
Друг съм, едва се познавам
Но те обичам за тази вина.
Знам, че така ще остана:
влюбен и луд цял живот.
Всички любовни романи
ще завиждат на мойта любов.
Ти си виновна за всичко.
Ти ми изпълни света.
Мое, красиво момиче,
да запалим отново нощта!
Моя безумна любов,
луд ли съм вече не знам…
Мойто сърце потроши,
а защо съм щастлив, ми кажи?!
Сто гряха в тебе видяха,
моя безумна любов!
Как не разбират, кажи,
че любов ли е – тя не греши!
Когато обичам, е на живот и смърт.
И няма със тебе да ни разделят.
И нека ни съдят със думи всякакви.
Нека на глас най-грешни изкарват ни.
Но ни завиждат на ум, вярвай ми.
Ти си жената за мен.
Знам го от първия ден.
Ако животът е грях,
моят грях с теб е бял като сняг.
Хората пак ще говорят.
Хората са за това.
Всъщност, се молят сега
да са точно на наш'те места.
Хиляди думи знам за любовта.
и ги пазя само за теб.
Но с думи как да изразя онова,
дето сега
кара да спре
мойто сърце.
Хиляди песни знам за любовта.
Тази песен пея за теб.
Стоиш пред мен и със каква лекота
твойта душа
в мойта душа
нежно чете.
Времето бавно ще ни промени.
Но не ме е страх, запомни.
Прекрасно е да остарея така –
с твойта ръка в мойте коси – както сега.
На колене пред теб ще ти призная:
искам да бъдеш с мен днес и докрая!
Ще станеш ли моя жена?
Всичко ще дам за това.
Твойта любов
чакал съм цял живот.
Всичко от мен вземи – то е за тебе!
Да си щастлива е всичко за мене.
Ще станеш ли моя жена?
Всичко ще дам за това.
Твойта любов чакал съм цял живот!
Знаеш ме колко те обичам,
но все ме питаш за причините.
Аз се шегувам, че не знам
и пламват във теб очите зелени.
Ето причина да съм с теб –
толкова сладко се сърдиш!
Гледаш нарочно встрани,
за да не усетя усмивката ти.
Обичам те и много са причините:
лицето ти, усмивката, трапчинките
и твоя глас, и погледа в очите ти,
който ми шепне, че ме обичаш ти.
Обичам те и чувствам как с годините
още причини даваш ми ти.
Виж колко слънчев е денят,
твойте очи щом се смеят.
Но ако те не блестят,
гасне светлината във целия град.
Обичам те и много са причините:
лицето ти, усмивката, трапчинките,
и твоя глас, и погледа в очите ти,
който ми шепне, че ме обичаш ти.
Обичам те все повече с годините!
Слънчева моя, докрай с мен бъди!
Не зная твойто име.
Не зная твоя град.
Когато и да питам,
все там ще спре сънят.
Часовникът ще звънне
и тебе ще те няма.
Но в мислите ми сънни
все още ще сме двама.
А после, във деня ми,
ще те измислям пак,
ще сбирам нежни думи
да те рисувам с тях.
А вечер ще се моля,
загледан във звездите,
в съня си да те видя
и всичко да те питам.
Лека нощ, мила моя
красива непозната!
Моят сън чака твоя
на среща под луната.
Моят сън те моли:
кажи ми твойто име.
Кажи това поне:
дали те има
тук до мене?
Не зная твоето име,
нито твоя град,
ала теб те има
за мене в този свят.
И знам, че в тази песен
ще се познаеш ти.
Почти ще чуя как
сърцето ти тупти.
И ще бързаш към мене,
и аз към тебе – също,
в уреченото време
насън да те прегръщам.
Сънят ще настоява,
сърцето ще усеща,
че малко ни остава
до истинската среща.
Лека нощ, мила моя
красива непозната.
Сънят ми кани твоя
на среща под луната!
Отдавна те обичам,
отдавна си света ми
и знам, че някой ден
ще те събуждам
с тези думи.
Беше твойто синьо лято
на брега на любовта.
Как боли сега, когато
замириса навън есента.
Иде време да отплаваш,
да оставиш любовта.
И кого ли заблуждаваш,
че отдавна си свикнал с това?
Платната вдигаш пак,
а ти се плаче, знам,
за красивото момиче,
дето страшно те обича,
и те гледа с безкрайна тъга.
Ще те дочака ли?
Ще те посрещне ли?
Да я молиш - нямаш право!
По-добре да те забрави,
щом да плаваш е твоя съдба.
Ти не можеш без морето.
Ти на вятъра си брат.
Но дълбоко във сърцето
си мечтаеш за дом и за бряг
И отново, и отново си най-свободният като вятъра.
Най-самотният мъж на света.
Морето на живота просто трябва да преплуваш докрай!
Попътен вятър, моряко!
Завинаги
до мен бъди!
Колко красиво звучи,
даже казано само с очи.
Завинаги
моя живот ще си ти.
С теб ще започва деня.
с мене ще те целува съня.
Сто години любов
ще са малко за нас.
Сто живота поне
с тебе искам аз.
Мойто лудо сърце
с теб е пълно, помни.
Знам, че тази любов
е завинаги!
Завинаги
в мен вярвай ти.
Само щастливи сълзи
обещавам на твойте очи.
И все така
заедно във есента,
с теб ще учудим света
колко млада е в нас любовта.
Спомняш ли си ти този мирис на люляци,
който подмлади всички стари улици?
Ех, любов, спомняш ли си ти
точно тук със теб как вървяхме прегърнати...
Цвят се ронеше, като казвах “Обичам те!”.
Ти се смееше, после ме целуваше...
Ех, любов, днес къде си ти?
Ех, да беше тук! И да беше като преди...
Люляците пак на любов миришат,
но дори и те тъжно с мен въздишат,
щом си спомнят как
се целувахме край тях!
Ей така съм аз всяка нова пролет!
Спомени цъфтят и за теб напомнят.
Ех, да можеше да си тук в този ден.
Пролет е и пак си влюбена,
но не във мен!
Малък е света. Ще се срещнем все някой ден.
И за втори път ще се влюбиш лудо в мен.
Ех, мечти! Ех, безсъници!
Знам, виновни са тези цъфнали люляци!
Още пет минути
в този град на любовта.
Предпоследна глътка лято,
ни остана с теб сега.
Още си до мене,
а ми липсваш вече, знай.
Липсват ми
всички улици,
по които те целувах
до изгрев чак
и най-щастливият бях.
Предпоследна глътка бира
бавно лятото допива.
Искам да не си отива,
но не мога да го спра.
Билет за влака
тъжно чака.
Бърза времето.
Предпоследна глътка бира –
и свършва лятото.
Имаш моя номер.
Обещай да ми звъниш.
Обещай, че догодина
няма да се промениш.
Следващия август
ще се видим пак, нали!
Но дали?
Надали –
любовта ти още дълго ще гори
и след лятото дори.
Мое лятно момиче,
в твоя град сигурно някой друг те обича...
Ще ме забравиш, знам... Не, не, нищо не изричай...
Разбирам всичко.
Просто свърши лятото...
Ако денят личи от сутринта,
днес ще е слънчево и през нощта.
Ти си причината - твойте очи,
твойто докосване, усмивката ти.
Толкова дълго пях за любовта
с устни, напукани от самота.
Толкова дълго крих мойте сълзи.
Твойто "Обичам те" - то ме спаси.
Когато знам, че ме обичаш,
без да се замисляш,
отново се превръщам във герой.
И мога всичко невъзможно.
Всичко ми поискай!
Животът ми на длан е вече твой,
когато знам, че ме обичаш.
Аз съм, което съм, заради теб.
Всичко от мен ще дам – да си добре
и да си хубава, както сега,
и да е слънчево и през нощта.
Не, не казвай нищо.
Любовта се вижда.
Тя във тебе диша,
а аз, когато знам, че ме обичаш
Идвайте си, докато все още
светят две прозорчета в мрака
и до късно в есенните нощи
двама старци трепетно ви чакат.
Целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане…
Няма кой сега софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.
Ще заглъхне къщата, а двора
Ще потъне в бурени и лайка…
Тук ще дойдат нови, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите.
Небесата ще се спуснат сиви…
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи!
Денят е толкова обикновен
и в наранимо тихите представи
си спомням – този ден е твой рожден
и тази моя мисъл не минава.
Събуждам се и слънцето навън
в стъклата ми жадувано наднича.
Ти каза ми наяве и насън,
че аз съм вечно твоето момче.
Не съм до теб на твоя ден рожден,
но аз присъствам тайно в твоите мисли.
И този ден не е, не е обикновен –
махни с ръка и просто усмихни се за мен!
Не всичко във живота е така,
каквото пожелаваме да бъде!
И аз съм в твойта радост и тъга.
Не може никой любовта да съди!