За именния ден отново
цветята вдигат тост след тост,
небето даже е готово
да бъде твой обичан гост.

Земята празнична погача
поднася ти сега с любов,
за твойто име даже здрача
изрича Божи благослов.

Бъди със име светлокрило
в живота черен и красив...
Човек без име - значи никой,
човек със име - значи жив!

Носи го чисто, за да грее
от род на род, от век на век.
Човек за името живее
и само с име е човек.

Нека твоя имен ден
да прилича на рожден,
нека да е весел и открит,
за да бъдеш винаги честит.

И нека този светъл празник
да сгрява нашите души.
Човек без име - значи никой,
човек със име - значи жив!

Всяка болка отминава,
избледнява и остава
нейде сбутана небрежно в паметта.
И тъгата споделена,
и тревогата спестена
правят по-добър света.

И изпадна ли в неволя,
за едничко аз се моля
да остана със усмивка на уста
и така да оцелея, 
без дори да побелея с възрастта.

Тъй живота преминава
с много радост и тревога,
с тъга и обич.
Но обричам на забрава
всяка болка, заседнала във мен.

Туй, че времето лекува
е банално, но си струва
да се гмурна надълбоко в същността
и извадя потопена,
но до днес непроменена
тази истина една.

Вино кипне, прекипява,
цвете цъфне, прецъфти,
огън пламва, догорява,
все предишната си ти.

Пред очите ти безкрайни
греят птици и лъчи.
Колко срещи, колко тайни
са събрани в две очи!

Иде вече първа есен,
но защо да ми е жал?
По лице съм те харесал,
по сърце съм те избрал.

Вино кипне, прекипява,
цвете цъфне, прецъфти.
От една любов остава
само спомен и мечти...

Циганка ми гледа на ръка,
гледа и шепти така - 
цял живот да мисля за една
толкова очаквана жена.

Циганка ми гледа на кафе,
гледа ме и ме зове - 
цял живот да пея за една
толкова сънувана жена.

Лъжи ме, циганко, лъжи, лъжи,
аз в твойта приказка
срещнах най-красивата жена.
Лъжи ме, циганко, лъжи, лъжи, 
на твойта улица
аз намерих вече любовта.

Циганка ми гледа на кафе,
гледа и шепти така -
цял живот да страдам за една
толкова обичана жена.

Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любима, ти навярно имаш право:
сърцето свойта участ заслужава.

И накакси привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш, или слава -
сърцето този изпит заслужава.

Целувай дълго. Глътката резлива
безсмъртната любов из нас разлива.
Не можеш дълго? Е, до гроб тогава!
Сърцето този празник заслужава.

Далеч от теб или навеки с тебе,
спокоен ще дочакам всеки жребий.
Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, ах, но не забрава...

Една ръка не стига - да прегърна
аз твоя сън през девет планини.
С едно око не мога да те върна
при свойте нощи и при свойте дни.

Едно легло за двамата е тясно,
ако на две легла се раздели.
О, колко е човешко и прекрасно
за другия до теб да те боли.

Една сълза от чувството предишно
не може да ти обещае рай.
При нас е тъй: или не дават нищо,
или душите дават си докрай.

Една усмивка за любов не стига,
ако не стане вяра и копнеж.
О, колко е свещена всяка книга,
когато цялата я прочетеш...

Лоза от земно и небесно лозе,
изгряло над сърцето ми засмяно,
пристигам аз на твойто силно грозде,
преди от другите да е обрано.

Отново чудото на луди срещи
от пламъка на чувствата узряло,
опива ме със дарове горещи
от твойте устни и на твойто тяло.

Отново женска, дяволска магия
държи ме своята прегръдка здраво.
Аз истинското вино си го пия
от твойте златни гроздове направо.

Пиян съм вече, моя обич вярна,
пиян от тебе, дявол да те вземе.
Сърцето ти отдавна е винарна,
отворена за мен по сяко време.

Затова ли всичко е било
в оня миг на пролетна измама -
да пречупим нечие крило,
а пък ние да политнем двама?

Затова ли - двама да летим,
да направим през небе пътека,
а след време да се разделим,
както е било от триста века?

Затова ли топла планина
аз оставих с дъх на теменуга?
Ти да тръгнеш на една страна,
а пък аз - за никъде на друга...

Затова ли клехме се в любов
чак до гроба, и дори след гроба -
ти да тръгнеш на една страна,
а пък аз за никъде, на друга...

Затова ли? Спри за малко, спри,
както всичко в тоя миг е спряло.
Опустяват нашите души,
края на една любов видяли.

Още три минути до концерта само -
и на сцената ще се изправя.
Искам своето вълнение да скрия,
но сърцето мое подло ме издава.

Още две минути до концерта само -
и китарата до мен застава.
Дайте ми кураж непети песни още,
моят изпит вече приближава.

Ах, една минута до концерта само -
и прожектора ме осветява.
Аз съм сам на сцената, пред много хора,
всеки чака и ръка подава.

Летете песни мои, птици и мечти,
летете нощ и ден!
Запейте, мили хора, песни и любов,
запейте всички с мен!...

Добрият Господ сложил в двете ти очи
магия, магия,
душата да опиваш и песен да звучи, 
Мария, Мария.

Направил бели нощи от твоето лице,
магия, магия,
да бъдеш ти земята на моето сърце, 
Мария, Мария.

Мария, Мария, име на мечта,
от тебе не крия вече любовта.
Мария, Мария, иде звезден час, 
затова Господ-Бог е с нас!

Добрият Господ казал да имам всеки ден
магия, магия, 
да бъдеш ти небето усмихнато над мен, 
Мария, Мария.

Обичано момиче, аз вече съм готов, 
не крия, не крия...
Оставаш ти в душата на моята любов
магия, магия! 

Приятели, другари, мои братя,
разделяме се, тръгваме на път.
По пътя често има силен вятър,
но бурите не ще ни повалят.

В живота има срещи след разлъка,
ще минат дни, ще мине младостта,
ний ще се срещнем някой ден по пътя -
отъпкания път на старостта.

Ний ще се срещнем, ще си стиснем длани,
ще поседим до късен нощен час.
Ще дойдем всички, само младостта ни,
единствена ще липсва межде нас.

Не ще тъжим за миналото, няма!
"Напразно не живяхме свойте дни!"
А тук на масата до нашто топло рамо
ще седне споменът за тези младини.

По този път достойно щом преминем,
доволни ще сме в сетния си час.
Животът се измерва не с годините,
А с дирята, оставена след нас.

Нека тук, в този час,
да гори вътре в нас,
пламъка на младостта.
С него ний ще вървим,
и така ще спасим
огъня от пепелта!

Ти не дойде.
И всичките пътеки вече спряха.
Ти не дойде.
И всичките звезди за мен умряха.

Ти не дойде.
И нещо светло с мене се размина.
Ти не дойде. Ти не дойде.
И цялата земя изстина.

А до вчера, а до вчера,
любовта до нас вървеше,
нашите души гореше.
А до вчера, ах, до вчера,
любовта за двама беше
сладка божия вечеря...

Ти не дойде.
И бързо свърши радостта голяма -
Ти не дойде. Ти не дойде.
И двамата на този свят ни няма!