Веселин Маринов
официален уеб сайт

- Г-н Маринов, като певец може да се каже, че сте и летописец на изборите в България. С какво ще запомните вота тази есен?

- Броят на кандидатите спрямо други години беше огромен. Такова чудо не е имало никога. Имаше фрапиращи моменти. За някои пусти села се бореха по 14 кандидати за кмет. Борбата за власт е безпрецедентна и грозна. Много обещания, безброй кандидати и не мога да повярвам, че всичките тези хора мислят за доброто на населеното място.

- А един добър певец може ли да убеди гласоподавателя да пусне бюлетина за кандидата, който го е ангажирал за кампанията си?

- По-правилно е да се каже, че певецът събира и предразполага хората, а вече кандидатът, ако е с качества, може да ги убеди в стратегията си. Защото, ако той е сам, без партийни водачи да му гостуват на местно ниво, почти е невъзможно да изкара хората на площада. И тогава на помощ идваме ние. 

- На този вот музикантите като че ли не бяхте използвани на 100%. Песента не става ли вече за агитация?

- За мен тази кампания си беше като всяка една от 1994 г. насам. Винаги е имало работа. Посещавам много малки градчета и села, до които иначе никога няма да отида, ако нямам участия.

- В родния ви Полски Тръмбеш пяхте ли?

- Сега не.

- След първия тур на вота той стана мeрна единица едновременно за политическа победа и загуба. Как гледате на този факт?

- Това стана по една случайност. Просто премиерът се изтърва да каже името на града ми два пъти. На шега бе контриран от Бойко Борисов. Пък и името звучи колоритно. 

- Съгражданите ви интересуват ли се от политика?

- О, българите сме такива хора, че от политика, от жени и коли всеки разбира. Всеки си има собствено мнение. В това отношение не мога да кажа, че Полски Тръмбеш се различава много от Каспичан или Димитровград например. Малък град с едва кретаща икономика, преобладаващо селско стопанство. Нищетата, която е принизила хората до физическото им оцеляване, събужда у тях завистта и злобата Всеки започва да дава много мнения. Моите родители са там, брат ми е там, най-добрият ми приятел от детските години. Животът ми е такъв, че минавам през Северна България и винаги оставам да преспя при майка и татко. Това са нещата, които ме държат през годините. През последните 4 г. се включих с контактите си в обществения живот. С огромно желание помагам на града и заслуга за това има кметът, който го съживи.

- А кога избягaхте оттам?

- След като излязох от казармата, ме приеха в Консерваторията и реално оттогава вече 27 години съм в София. Броя и Хасково, където служих войник.

- По едно време бяхте в "Пайнер" на принципа и сам воинът е воин. Как успяхте да оцелеете в Меката на чалгата?

- Само аз си знам и близките ми, какво ми е струвало, колко пот и колко лишения. Много трудни години за българската поп музика. Много малко останаха певците, които не спряха да работят и да дават отпор на всичко останало, което ни заобикаля. Да правят постоянно нови албуми и клипове, да се представят из страната, да рискуват да инвестират в себе си. 

- Изчерпа ли се попфолкът? 

- На много места се ширят такива мнения, че попфолкът едва ли не се е изчерпал и оттук нататък е бил отписан. Ние сме си централно-балканска страна и не можем да се преборим с манталитета си. Чалгата наистина е тръгнала да се трансформира, да се облагородява. Смятам, че до няколко години няма да се различаваме от Сърбия, Турция или Гърция със свой характерен попфолк. Но това е масовата музика. Виждате, че големите, мощни фирми инвестират в този жанр, а не се занимават с поп музика. И те вадят вече печалба от своите инвестиции. Така че попфолкът не загива, а напротив - певиците стават повече. 

- Напоследък обаче колежките ви изненадващо започнаха да дърпат жици.

- Това е една стара моя надежда, че мелодичната рок музика отново ще се върне. Че тази бруталност, тази инфантилност, която се налага не само у нас, но и в световен мащаб по MTV, ще бъде отместена от качествените музиканти. Не случайно старите рок групи си имат павирана улица към сърцата на хората и затова феновете им се радват и днес, като дойдат в България. В нашите географски ширини такива мохикани са "Сигнал".

- Но вие също се радвате на народната обич. Кой ваш фен няма да забравите никога?

- Имам много случки, които ме топлят, и като лични мемоари ще разказвам някой ден на внуците си. Сега се сетих за едно момче преди 10-12 години в Долна Митрополия. Пак беше късна есен, пак бяха избори. Адски студ в читалището. Имаше преди мен известна певица, сега не се сещам за името й. Тя пя и си тръгна. Аз също свърших и влязох в гримьорната, ако можеше така да се нарече стаичката. Идва един младеж с дълга коса и ми казва: "Аз платих 500 марки, за да си уредя виза за Германия. Ето ми паспорта" - и ми показа датата, която започваше да тече от утре. И казва: "След като чух песента ви "За теб Българийо", се отказах да тръгна. Ще остана тук".

- А вярно ли е, че сте разубедили самоубиец?

- Да, това беше преди много години, но не искам да го разказвам. Много е силен и личен момент, пък и това са хора, които не познавам добре, а те са се изповядали пред мен малко или много под влияние на музиката. Не ми се ще да злоупотребявам с тази магия между мен и публиката. Както казва и Тончо Русев: "Веско, не можеш да излъжеш хората, те разбират кога един певец е искрен".

- Заради тази магия ли ви канят от БСП на концертите им? За други партии пеете ли? 

- Не само за БСП имам участия. На тези избори пях и за ГЕРБ.

- От какво не бихте се отказали - от партия, отбор или жена?

- Никога не бих се отказал от мечтите си. Все още не угасват. Но животът стана толкова лош. Вече изгубих всякаква надежда, че ще се оправят нещата в България. Всяка година, като дойдат кампаниите и като тръгна по села и паланки и видя тези овехтели хора с измъчени лица... Красиви селца, в които са останали само старци и цигани. Места, в които завиват крушките пред мен за да светне нещо - всичко окрадено. Български читалища, които се отварят с тежки синджири и катинари. Остава ми само да се въодушевя от това, че хората все пак идват да ни слушат безплатно. Тази действителност се стоварва със страшна сила върху надеждите ми за по-добро. 

Ето, бях в Скопие за Деня на народните будители. Срещнах едни от онези патриоти, възрастни хора, които са страдали за това, че са българи, били са по затворите, наградени от нашия посланик ген. Михов. Отпътувах веднага за Видин, където имах концерт. И през цялото време по пътя съм си мислил за историите, които чух там. За битката при Дойран. За онзи войник, който, когато получили нашите заповед да се предадат, той казал на командира си, че не може, защото няма как да се ожени. Като си стигнел в селото, щял да бъде предател. И се питам - защо все така се случва? Значи има хора в България, а все ни управляват такива, дето грам не мислят за нас.

- Звучите много минорно. В клиповете си обаче градите образ на щастлив и вечно влюбен човек?

- Ами аз съм много чувствителен и много обичам верността и точните отношения. Никога не съм бил от онези, които тръгват след всяка фуста, или всяко смигнато око. Много моногамно е вървял животът ми и любовта винаги е била водеща. 

- Откъде ги намирате тези красавици, които ви партнират на екрана? Случвало ли се е тръпката да прескочи и зад кадър?

- Това са манекенки от различни модни агенции. Режисьорите ги ангажират, но минават задължително през моето одобрение, защото трябва да отговарят на съответната песен. С много малко от тях имам контакт. С огромна разлика в годините сме, имаме различни интереси, друг свят. Е, не съм и лишен от тия неща. Имал съм случаи, в които някои от тия момичета са ми харесвали много. Преди време, докато снимахме песен, попаднах на едно много свястно момиче. Тя направо спираше погледа ми, караше ме да се обръщам постоянно като дете. Но тогава още бях женен и много влюбен в жена си. Просто го констатирах като мъж, нищо друго.

- По какво се познава истинската жена и вино?

- Имам една песен "Вино и любов" се казва. Като че ли нямам друга, която да стига по такава права линия до сърцата на хората. Може би за това толкова жени я харесват и знаят наизуст. Аз я наричам златната резерва и ще ви отговоря на въпроса с част от текста: "... вино и жена изневеряват, когато нямат истински пиячи".

 

(Интервюто проведе Любомир Старидолски)

Предстоящи концерти

Всички права запазени. (c) 2001-2024 Веселин Маринов

уеб дизайн: Уебвижън