През трудните години с началото на промените у нас, като че за нас, хората на изкуството не остана място. За да успея да съхраня мечтата си – да продължа да пея – избрах нелесния път да отида в чужбина. И въпреки успехите си в Германия, Испания и други европейски страни, многобройните участия, двата издадени албума с български песни, изпети на чужд език, тъгата по България си остана. И сега когато на моите концерти публиката става на крака на песента “За теб, България”, си казвам: “Имало е защо да се върна – за да изпея прекрасните и толкова български песни написани най-вече от патриарха на нашата забавна песен, композитора Тончо Русев и майстора на любовната лирика поета Евтим Евтимов“.

Благодарение на тях през 1995 година издадох албума Горчиво вино (1995), а едноименната песен стана Мелодия на годината през 1994 година. Плодотворното ни сътрудничество продължи и в албума Трифон Зарезан (1998), за да се затвърди и в следващите. Песните “Пирине вечен”, “Първа есен”, “За това си струва”, “Един е Яне” три поредни години печелят първите награди на фестивала в град Сандански “Пирин фолк”.

Благодаря и на всичките останали композитори, поети и аранжори, взели участие в албумите ми, най-вече на македонския композитор Григор Копров, Петър Караангов, Калин Донков, Иван Радоев, Михаил Белчев и всички, които дадоха частица от своя талант за да се родят всички мои песни. Песни за любовта, за преклонението пред жената, за виното, за истинското приятелство, за майката, за българския войник, за Пирин, и за България.

Аз вярвам, че те си имат свой адрес, че стигат до сърцата и душите на хората, защото са родени по пътищата на страната, при срещите ми с неволите и радостите им. А моите не са по-различни от техните. И аз, като всеки земен човек обичам хубавите неща, обичам празниците, обичам спорта – предимно футбола и тениса, обичам да се виждам с родителите си в моя роден град Полски Тръмбеш, и с приятелите си. Безкрайно съм щастлив, когато се прибирам изморен от многобройните си ангажименти в къщи при семейството си – прекрасните ми съпруга и дъщеря, на които ще съм длъжник цял живот заради малкото време, което прекарвам с тях. Вълнувам се и за съдбата на страната ни, за младите хора, които бягат от България и си мислят, че там, в чуждата страна, сред чужди хора всичко е като приказка. 

Но срещите ми с хората, техните искрени думи, сълзите в техните очи от радост или тъга, шанса, че можеш дори само с една песен да промениш живота им към по-добро, да ги убедиш, че “камъка си тежи на мястото” – всичко това ми дава сили и гордост да продължа да пея, защото моите песни са моя живот.