Кукувица рано ме закука
под дървото на една смокиня,
само с тебе да се срещнем тука,
с другата любов да се размина.
Лесно ме излъга тя тогава
под венчило с тебе да премина.
Другата не мога, лесно да забравя, Боже,
зарад нея всичко ме проклина.
Ах, кукувица любовта е,
все едно и също знае:
за тебе кука, за него кука,
а за мене само мъка...
Кукувица рано ли закука
под дървото на една смокиня,
иска мене да ме няма тука,
искам с нея аз да се размина.
Моя обич, аз не се преструвам,
аз на себе си сега приличам.
Тебе гледам денем, другата нощес сънувам,
тебе любя, другата обичам...