Ти спиш във моите ръце
и във съня усмихваш се.
Сънуваш първия ни ден
и първата зора със мен.
Отдавна чакам този ден.
Една любов осъмва с мен –
любов, която всеки мъж
намира само по веднъж.

В очите ми го прочети – 
Един за друг сме аз и ти.
Осъдени един на друг
с любов от първи поглед до последен дъх.

Жената на живота ми –
завинаги това си ти.
От първото ни утро знам –
сърцето пазих си на тебе да го дам.
За теб готов съм и света
да вдигна със една ръка,
ако за другата ръка
държиш ме ти и ме обичаш все така.
					

Хубаво е ден по ден
как през живота пътуваш със мен
и от любов карам аз
със скорост над сто целувки в час.

Заради теб сутринта
грижите ми са дребни неща.
Заради теб вечерта
в шампанско превръща ми кръвта.

Заради теб нощта не спи,
луна блести, падат звезди.
Заради теб пеят щурци
и земята се върти.

Заради теб за кой ли път
се чувствам пак щастливо луд.
Единствено със теб, любов,
съм ненаситен на живот.

В зимите ми лято си.
Сила си ми във трудните дни.
Топла като дом за мен
и цветна като почивен ден.
					

Много пъти губих любовта.
Всеки път си мислех: - Ще умра.
Оцелях и още жив съм.
Оцелях и пак щастлив съм.
И на тебе, мила, го дължа.

Трябвало е половин живот
да летя и падам от любов.
Помъдрял да разпозная –
ти си любовта до края.
С теб да остарея съм готов.

Бог си има план за всички нас.
Планът му е с теб да бъда аз.
И разбирам, че в живота
за добро съм губил в любовта,
за да намеря теб.
Бог си има план за всички нас.
Планът му е с теб да бъда аз.
Най-доброто за накрая
ми е отредено в любовта.
Добре дошла!
					

Отиваш си, мила… 
Сбогуват се ръцете ни…
В душата си скрила
една тъга и в очите вали.

Слънчев лъч в косите ти блести, 
хубава си ти, даже с тези две сълзи… 
Без тебе празно ще е знам. 
Оставам сам. 

Мой гълъбе бели, 
за малко с мен остани!
Мой гълъбе, взе ли 
от мен любов за студените дни?
Как сега щастлив да съм без теб?! 
Искам да те спра и да кажа
„Остани!“, 
защото само ти в света
си любовта! 

Мой гълъбе бели, 
„На добър час“  казвам ти!
Мой гълъбе взе ли
от мен любов за студените дни?
Ти поспри! За миг се обърни! 
Моите очи, пълни с нежност запомни! 
За сбогом ти ме целуни, без дъх дори. 
В душата си, в сърцето си ме запази!  
					

Слънчице за мене си ти.
Нежно цвете с дъх на април.
Облака на сивите дни
ти стопи с един поглед мил.
Ти събуди пак любовта,
дето дълго спеше във мен.
Две големи бели крила
даде ми от първия ден.

Просто подари ми един поглед твой
и една вълшебна целувка ми дай.
В този миг ще стана от принц по-богат.
Ще бъда най-щастливия в целия свят.

Никога не бих те предал.
Ще опазя тази любов.
Ако трябва с целия свят
да воювам аз съм готов.
Ще спечеля всяка война.
Вярвай ми и чакай ме ти
нежно да заровя в нощта
мойте пръсти в твойте коси.  
					

Случи се, случи се чудо –
да го чуя това от жена  
Мислех си: -Колко ли лудо
трябва в мен да е влюбена тя!
Влюбих се в нея горещо –
в най-добрата от всички жени.
Нищо, че мъничко нещо
бе забравила да уточни:

За да върви помежду ни,
има закон в любовта:
в спора последните думи
винаги има мъжа!
Думите трябва да бъдат
"Права си, моя Любов!".
Само така любовта ни
ще ни върви до живот.

Ето така си живеем.
Да я слушам научи ме тя.
И ако спорим със нея,
после бързам да се извиня.
Но да ви кажа ли честно –
не мислете, че нямам късмет.
Свиква се, свиква се лесно,
щом обичаш жената до теб! 
					

Представи си, ако всеки на света
е намерил най-накрая любовта!
Как красиво променен
ще изглежда този ден, 
в който никой не е тъжен и студен!

Представи си как по всички радиа
вместо лоши новини, звучи това:
- Днес във чест на любовта
всяка точка на света
ще е слънчева!
Отменяме студа.

По всички улици
да виждаш влюбени
с усмивки хубави – 
представи си това!
Ако може за ден поне
всяка мисъл да е любов,
този свят ще е по-добро
място за живот.
					

Знам, Любов.
Знам, че си мъжко момиче.
И преди да те срещна със всичко сама си се справяла. 
Но сега е различно. 
Позволи ми да се грижа за теб. Ти само ме обичай.

Ти си моето момиче,
за което давам всичко.
Как така наравно с мене
ще се бориш ден след ден?!
И дори да ти е тъжно
да се връщам уморен, 
друго, знай, не ми е нужно,
щом си тук и си до мен.

Вместо теб да се страхувам
в този трудния живот.
Вместо теб да боледувам.
Позволи ми го, Любов!

Даже чашата вода
два пъти по-сладка е,
ако твоята ръка
с обич ми я подаде.
Ако можеш цял живот
нищо друго не прави.
Всичко остави на мен.
Само ме обичай ти.

Защото, мила моя, 
всичко, което прави един мъж, губи смисъл, 
ако няма две красиви женски очи, 
които да го гледат с любов.
					

Пак ми връщаш всички цветя.
Пак не вдигаш, като звъня.
Встрани обръщаш глава,
ако случайно в града
със теб се срещам сега.

Ти си права с мен да си лед.
Често нямах време за теб.
Отлагах срещите ни.
Не се обаждах със дни.
Сега е късно, нали, нали, нали?

Ти се справяш с мен и без мен –
по-красива ден подир ден.
Животът пак си тече.
Светът е пълен с мъже.
А кой съм аз за теб?

Аз съм минал лош епизод.
Мъж, подминал твойта любов.
Защо се случва така
да оценим любовта,
като си тръгне едва?
Защо, защо?

Пак ми връщаш всички цветя.
Пак не вдигаш, като звъня.
Изцяло моя вина е, че изгубих една
невероятна жена.

И вали, вали, вали
във сърцето ми – дъжд и мъгли.
Закъснях да те върна, нали?!
Вали, вали, вали!
И боли, боли, боли
колко много сега ни дели.
Ти ми казваш, че ще преболи.
Дали, дали?
					

Помня лято с дъх на пясък, 
южно слънце с меден блясък
и зелени бисерни вълни.
И любовта ни сънувана, 
от морска пяна целувана. 

Виждам как танцуваш боса, 
като огън светлокоса
и китара шеметно звъни... 
Ти пак притваряш за миг очи, 
една китара за теб звучи. 

Вятър в пясъка танцува
и брегът за мен тъгува.
Бисер става твоята сълза. 
Морето плака и ми прости, 
но все след влака се взираш ти. 

Казвам „Адио”, но не се сбогувам аз.
Днес си отивам, но отнасям твоя глас. 
В мен ще останат твоя смях и нежността.
Може би една мечта ще ме следва по света. 
Ще се върнем, зная, тук накрая аз и любовта.
					

Тихо отмина дългия ден...
Блесват звездите... Близо до мен...
Бавно пристъпва мрака в нощта...
Със самотата вървя под ръка...
Колко сезони двама вървим...
Със самотата... Често не спим...
И си говорим – просто така...
За теб любов... За любовта...

Много научих... И преживях...
Срещи... Раздели – аз не броях...
Просто пътувах отново и пак –
Лодката в океана... Тя търси бряг...
И се събират... Някога, нали...
За цяла вечност... Или за миг...
Това научих... Аз до сега...
За теб любов...
За любовта...

Защото:
Ти си стихия.
А също бяла пролет.
Черна магия.
И болка невъзможна.
Ти...
Ти си лед.  Жарава.  Огън.
Ти...