Този поглед го познавам,
този поглед те издава.
Тази вечер, моя мила,
чужди устни си целувала.
Тази вечер, както снощи…
Знам ли колко нощи още?…
Уж те имам, а те нямам.
Какво да правя с теб не знам?!
Лъжеш, красавице!
Лъжеш, познавам те!
И не разбирам как
като един хлапак
към тебе бързам пак.
Лъжеш, красавице!
Лъжеш, познавам те!
Чиста отрова си,
ала със мен да си
давам душата си.
Като чуя да ми казваш
колко много ме обичаш…
И направо нямам думи –
става от памук душата ми.
И макар че твоите устни
имат вкус на чужди устни,
пак им вярвам и ги искам.
Какво да да правя с теб не знам?!