От мойто детство с песните живея,
намерени под небосвода син,
затуй обичам винаги да пея, 
затуй са ме нарекли Веселин.

Дори когато много ми е тъжно,
дори когато нещо ме боли,
от мама знам - сърцето ми е длъжно
със мойте песни този свят да весели.

И тръгвам с мойте песни под земята,
намерени под небосвода син, 
затуй отдавна пее ми душата,
затуй са ме нарекли Веселин.

Дори когато пея за разлъка,
аз искам среща да ви подаря.
Аз нося свята, бащина заръка – 
отново с песните си да ви събера.

Над трендафил ли лице си гряла,
под луна ли нежна си растяла,
песен ли пред тебе е вървяла, 
че си толкоз хубава и бяла.

Щом изгрееш денем над земята,
сякаш бисери блестят в росата.
Щом изгрееш вечер над небето,
благи думи падат на сърцето.

Ти сега приличаш на Венера
и на край света ще те намеря. 
Вечер си Вечерница в небето, 
а пък сутрин си Зорница за сърцето.

Ах, кажи пред Дявола и Бога,
че сега без любовта не мога.
Вечер ти си бяла самодива, 
а пък сутрин приказка красива!

Като дните различни сме 
и различно обичаме. 
Любовта ни събра
и повярвай ми ти – 
само тя ще ни раздели.

Неразделни останахме,
любовта не предадохме. 
Аз не мога без теб
и признавам ти днес – 
в мене бие и твойто сърце.

По закони неписани
само ти си ми в мислите.
Омагьоса годините
и преминаха те покрай теб!

Аз признавам понякога
без причина разплаквам те.
Твоите тихи сълзи
сякаш в моите очи
се проливат и ме боли.

Всеотдайно обичахме.
Страшни думи изричахме.
Непростими неща 
ни прости любовта,
много истини
тя ни призна.
И секунда аз не разпилях,
непрестанно за теб живях
и щастлив като птиците бях!

Не останаха думи неказани.
Непосрещната погледи няма. 
Между нас няма тайни запазени,
аз и ти сме едно, а не двама.

С теб сме вятър горещ лудо истински!
С теб сме две капки дъжд върху цвете
и от наште слова, като в приказка
то отваря очи, за да свети.

Колко малко ни трябва понякога
с теб да можем да се обичаме -
кратка сълза неочаквано
от очите без глас да наднича.
Твоето близко дихание
в най-студения сън да ме стопли.
И да слушаме свойто мълчание, 
пълно с нашите думи за обич.

Невъзможно е, не невъзможно е
да сме чужди взаимност познали
и съмнение щом ни тревожи,
този край ще превърнем в начало. 

Всичко започна просто на шега. 
Срещнах момиче просто ей така,
влюбих се в него сякаш на шега,
влюбих се сякаш ей така.

Аз му намигнах с чакаши очи,
то ми отвърна с дяволски очи.
Среща случайна, среща ей така,
среща с момиче на шега.

Среща любовна, просто ей така,
вече съм под чехъл, ама се шега.
Криво ли се молих, Господи, кажи,
ах, как мамят пустите жени.

Всичко започна просто на шега.
Ах, не случайно с пръстен съм сега.
Тръгна до мене просто ей така
и се ожених за шега!

Среща любовна, просто ей така,
вече съм под чехъл, ама, че шега.
Но защо не можем, Господи, кажи,
без жените в мъжките души.

Най-хубавото лято си отива,
в косите вече ситен дъжд вали,
ръката ти във моята изстива
и аз не крия колко ме боли.

През мен сега очите ти прозират
и мислите по своя път вървят. 
На този свят и чувствата умират
и знам, че няма връщане назад.

Ръката твоя в моята изстива,
различни чувства с тебе ни делят.
Най-хубавото лято си отива
и знам, че няма връщане назад.

Не искаш ти дори да те прегърна
и знам, че си далеч, далеч от мен.
Във шепа пепел всичко се превърна, 
сега денят е толкова студен.

Тръгна ли на дълъг път, стари мой приятелю,
само теб ще взема аз днеска за другар - 
само с теб по този път, само с теб единствено
аз мога сигурно да крача.

Свърши ли се хляба мой, първи мой приятелю,
своя хляб, разделяш ти заедно със мен -
само с теб един до друг, само с теб единствено
аз песни цял живот ще пея.

Зная –  с другар на път
пътят е честит и лек
и през сърцата ни минава.
Само с другар на път,
хиляди мечти зоват
и в душите слънцето изгрява.

Ако аз остана сам, славни мой приятелю,
само ти бъди до мен в радост и беда. 
Само с теб един до друг, само с теб завинаги
аз мога честно да живея!

Любовта дойде със очи на приказка,
в този свят голям всичко е любов.
Погледни край нас: всичко пак е истинско,
всичко пак гори с огън нов.

Колко дни, заедно изминати,
пълни с радости и тъга.
Крачим с теб нежно през годините,
както някога, и сега.

Аз и ти пак сме влюбени,
аз във теб, ти във мен. 
Аз и ти сме погубени -
пак сме влюбени, дяволски влюбени!

Тази вечер яхна рано Яне
бялото си конче и замина,
стръмната пътека пак да хване
и да стигне горе, на Пирина.

Огънче хайдушко да изрови
от пръстта над мъртвите другари,
да запали под звездите нови
спомена за подвизите стари.

Един е Яне на света,
един в живота и смъртта.
В легенди нови, в легенди лански
жив е още Яне Сандански!

Тази вечер чака го Пирина
пушката хайдушка да си хване,
под висока, бяла месечина
да запеят всички - Яне, Янее.

Знай, морето за моряка
днес е бащина земя. 
Тук една звезда го чака,
както майка у дома.

Знай, в морето той закриля
родния си бряг сега, 
затова любов и сила 
получава от брега.

Издигнал българското знаме
над бряг, море или над рамо,
на своя пост морякът бди -
Бъди, Българийо, бъди!

Някъде скрити, бавно жълтеят старите писма.
Още ли чакаш да оживеят, ако си сама?
Знам, че сънуваш стари любови! Хайде, отречи!
Пише го в твоите очи!
Уж си със мен, а не личи.
Спомени стари ще те накарат всичко да горчи!

Скъсай писмата! Слагай чертата
и не поглеждай вече назад!
Старото време има да взема!
Ще пробърнем целия свят!
Скъсай писмата! Слагай чертата
и не поглеждай вече назад!
Нося обич, от която ще ти се вие свят!

Даже след време Бог да ни съди, днес не казвай "не"!
Знай, че морето може да бъде пак до колене.
Още не вярваш в моите думи. Хайде, отречи!
Пише го в твоите очи!
Уж си със мен, а не личи.
Спомени стари ще те накарат всичко да горчи!

Плачат за любов моите очи,
плачат дълго с болка жива.
Трябва да спасим - даже да горчи,
любовта си нежна и красива.

Цвете откъсни, поздрав изпрати,
както вчера, с поглед влюбен.
Господ, запомни, няма да прости,
своята любов ако загубим.

Ако загубим нашата любов,
ако изчезне, ах кажи ми -
как ще живеем после без любов,
как - моля те, кажи ми.

Търся те сега, търсиш ме и ти,
както вчера, с поглед влюбен.
Господ, запомни, няма да прости,
своята любов ако загубим.

Колко срещи, колко обич в тебе аз открих,
колко лудо вино аз от благи думи пих.
Колко дълго чаках само, моя вяро и измамо,
ти да дойдеш като стих.

Само тебе виках, само двете ти очи,
само песента за тебе в моя сън звучи.
Любовта е вечно млада, любовта е вечна клада
и от щастие горчи...

Ти си любовта, признай,
ти за двама ни поне.
Ти си любовта докрай - 
днеска казваш да, а утре - не.

Колко силно влюбени дотук да сме били,
любовта по равно никога не се дели.
Знай, единият обича, малко повече обича
и до гроба го боли.

От теб съм взел ръцете и очите,
за да те виждам и прегръщам аз.
Нозе да нямам, пак ще се затичам
към теб в най-трудния ти час.

Без теб какво бих бил? Дърво без корен.
Без хляб и сол. Без слънце и вода.
По-чужд от чуждите в света огромен.
По-сам от вятъра пронизал есента.

Аз знам, Българийо, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в теб се кълнем!

За теб, Българийо, откъсвам цвете.
За тебе, истинска любов.
Не може никой, никой да отнеме
желанието наше за живот.

След мен не зная аз какво ще бъде,
но сигурно ще бъде по-добре.
И само за едно ще съжалявам,
че няма да ме има някой ден.