Ах, твоите сини очи
музика и аранжимент: Светослав Лобошки
текст: Мариета Ангелова
Има нещо в тези твойте сините очи –
нещо, дето ден по ден от разум ме лиши.
Невъзможно е
да не гледам в тях.
А когато ги погледна, сякаш чувам “щрак“.
Не, това не са очи, а нежен син капан,
в който, и да искам, не решавам нищо сам.
Смеят ли се те,
от любов летя,
но дори тогава да не сбъркам се боя.
Вие, синеоките, любимки сте на Бог.
Лесен ви е, песен ви е целият живот.
От науката
е доказано:
нищичко на вас не би било отказано.
Ах, твойте сините очи!
Какво ми правиш с тях, кажи!
Каквото и да ми поискат, казвам “да“.
Така ме умопомрачи
със твойте сините очи,
че само тебе виждам на света.
Ах, твойте сините очи!
Какво ми правиш с тях, кажи!
И аз не знам, но искам още от това.
Мъчи ме, още ме мъчи,
но вярвай, много ти личи,
че само в мене виждаш любовта!