Казват хората за мен със късмет, че съм роден ...
Затова, че съм прочут, трябва денонощен труд
и да бъдеш малко луд...
Ако съм луд, защото вечно чакам
и търся между хиляди лица
една усмивка, сгушена във мрака,
едно сърце сред хиляди сърца?...
Ако съм луд, защото щедро давам
на всеки просяк шепи със пари,
а на крадеца лесно му прощавам,
когато мен ограбил е дори ?
Тогава на Бога смирено ще се моля
да си остана луд.
Ако съм луд, защото още мога
да гоня сляпо моя идеал?
Ако съм луд, защото знам, че Бога
е заповеди десет завещал?
И най-напред е казал: „Не убивай,
а грешките на другите прости!
Не пожелавай чуждо завистливо,
защото своето си имаш ти!...”
Тогава отново смирено ще се моля
да си остана луд!...
Ако съм луд, защото още мога
усмивката на всички да раздам?
И искам всеки, малко или много
да бъде луд, защото вече знам –
не аз съм луд! Светът около мене
е полудял от злоба и не знам
дали отново ще настане време
смирен да коленичи в някой храм!...
И с мен да се помоли! И като мен да бъде луд,
но вече от любов!...
Светът да се помоли светът да стане луд,
но вече от любов!...