album-art

00:00

Скъпи почитатели,

Всеки път, когато ми предстои издаване на нов албум, преминавам през цялата гама от чувства – от трепетно очакване и вълнение, през напрежението от безсънните нощи, до притеснението дали ще се получи добре. Но чувството, което неизменно ми дава сила всеки път, е любовта към музиката, която правя.

Въпреки трудните времена за стила, в който пея. Въпреки игнорирането от музикалните медии на моето творчество. Въпреки това, че красивите мелодии със смислени литературни послания сякаш не се толерират. Въпреки всичко, което на моменти ме отчайва, аз останах верен на стила си и в моя нов, 29-ти албум.

Останах верен заради себе си. Заради вас. Заради пълните концертни зали и площади. Заради всички наши разговори. Заради вашите писма, в които ми благодарите за хубавите песни.

Затова само две години след издаването на предпоследния диск “Представи си”, с моя творчески екип сме готови и с новите 12 песни. Наричам ги мой екип, защото наистина така чувствам творците, които години наред създават песни специално за мен. С тях ни свързва не само любовта към българската музика. С тях мислим еднакво. Една “кръвна група” сме. Преминахме заедно през много неща и съм щастлив, че са до мен и мога да ги нарека свои приятели. Това са Красимир Гюлмезов, Светослав Лобошки, Пламен Велинов, Мариета Ангелова, Груди Нейков! Ако можех да пиша песни, бих искал да пиша като тях! Разбира се, и в този албум включих няколко композиции и на други автори, с друг поглед към музиката, с друга емоционалност, защото това е начинът да обогатя своя стил. Един от тези автори е изключително скъп за мен човек, близък приятел, учител и вдъхновител – големият Бисер Киров.

Преди две години и половина получих имейл от него, в който пишеше: “Таланте, това е моя песен с мой текст… Старал съм се да кажа всичко, което душата може да подари на приятеля… Тя сега е лично твоя…”

Записах тази мелодия с много любов, само няколко дни преди Бисер Киров да ни напусне завинаги. И до днес, когато пея песента “Приятелю мой”, сълзите ми са в очите.

Не бях подготвен, а и още не съм, за това време на раздели. Толкова набързо за тези две години си отидоха безкрайно скъпи за мен хора. Откакто съм на голямата сцена, за първи път до мен няма да са Евтим Евтимов и Тончо Русев – двамата най-големи, които повярваха в мен тогава, когато аз самият още не вярвах в себе си. За първи път не мога да се допитам до тях за новите песни, нито мога да им кажа, че нищо нямаше да е възможно без техните съвети през годините, без дългите вечери, в които сме си говорили за всичко.

Точно затова, повече от всеки друг път, много бих се радвал да харесате новите ми песни и така да изразя благодарността си към духовните ми учители в музиката.

Нарекох новия си албум “Легенда за любовта” и в него вложих цялото си сърце, цялата си любов и моето безкрайно възхищение от Нейно Величество Жената.

Дано откриете “своята” песен – тази, в която да се разпознаете и която ще ви накара да вярвате така, както аз, в това, че въпреки всички трудности наоколо, животът е прекрасен и е пълен с много любов!