Целувай и не говори

музика и аранжимент: Светослав Лобошки

текст: Мариета Ангелова

Някога с момичетата бях ужасно плах.

И до днес не ми прости това една от тях.

Нецелуната остана

във нощта, така мечтана.

Не повярва как влюбен бях.

Докато наум избирах точния момент,

де да можеше, със поглед би убила мен.

А моментът просто мина

и момичето изстина.

Но разбрах едно в онзи ден:

Винаги личи кога жена

иска да е нацелувана.

И ако се бавиш да го направиш,

ще съжаляваш след това.

Целуни я и дъха й спри!

Устните й с устни изгори!

И, ако си умен, бъди бездумен!

Целувай и не говори!

Знае се, че любовта обича думите.

Но една целувка казва много повече.

Не една, а двеста дневно

е безвредно и е редно.

Лично проверих. Вярно е!

Лесен за обичане

музика и аранжимент: Пламен Велинов

текст: Мариета Ангелова

Взела си на прицел

моето сърце.

Пускаш му стрелички.

Забавляваш се.

Ей така ме гледаш,

все едно съм твой,

а през смях ми казваш:

„По-далече стой!“

Искаш ме на бавен

огън да горя.

Трябва да призная,

че лесно успя.

Много съм ти лесен,

ех, красавице!

Играй си още

с моето сърце!

С поглед ме изгаряй,

с думи ме гаси.

Добре играеш,

но се пази!

Хей, хей, както съм ти лесен .

Хей, хей, аз спечелих пак.

Хей, хей, в твоите ръце съм.

Ще спя тази нощ във тях.

Както не умея

да ти казвам „не“,

ще ти бъда лесен

за обичане.

Ей, какво ни чака,

знам го отсега!

Само двама луди

влюбват се така!

Хората ще виждат

в нас причината

за затоплянето на климата.

Отминала любов

музика: Светослав Лобошки

аранжимент: Светослав Лобошки и Красимир Гюлмезов

текст: Мариета Ангелова

Опасно е, когато пак животът срещне ни

с най-лудата любов

от миналото ни.

Опасно е от всички отлежали спомени,

дълбоко пазени,

на друг неказани.

Плахо твоите очи

молят ме „Мълчи!“

А любовта ни, лудата,

наднича зад заблудата,

че днес е само спомен стар.

И всеки миг усещам как

веднъж докоснем ли се пак,

ще пламне старият пожар.

Изплаши ли се? Тръгваш ли? Разбирам те сега.

Ти имаш свой живот.

Аз имам свой живот.

След толкова години да те гледам размечтан...

Къде ми е умът?

Не знам, не знам, не знам.

Тръгвай. Всичко забрави.

Но ще можеш ли?

Добре дошли в България

музика и аранжимент: Красимир Гюлмезов

текст: Мариета Ангелова

Във малката страна на розите

посрещаме със обич гостите.

Ще ви покажем места,

които спират дъха

със красотата си:

Планински приказен сняг.

поля, реки, езера

и чудни морски залези.

Добре дошли

в България!

Приятели,

сърцата ви ще напълни тя.

Парченце Рай

с дъх на цветя.

Това е тя.

Добре дошли във България!

Очакват ви незабравими дни

със песните, с хората български.

Ще ви научим на тях.

Ще има вино и смях

до късни вечери.

А на сбогуване с нас

ще тръгне всеки от вас

с България в сърцето си.

Ах, твоите сини очи

музика и аранжимент: Светослав Лобошки

текст: Мариета Ангелова

Има нещо в тези твойте сините очи –

нещо, дето ден по ден от разум ме лиши.

Невъзможно е

да не гледам в тях.

А когато ги погледна, сякаш чувам “щрак“.

Не, това не са очи, а нежен син капан,

в който, и да искам, не решавам нищо сам.

Смеят ли се те,

от любов летя,

но дори тогава да не сбъркам се боя.

Вие, синеоките, любимки сте на Бог.

Лесен ви е, песен ви е целият живот.

От науката

е доказано:

нищичко на вас не би било отказано.

Ах, твойте сините очи!

Какво ми правиш с тях, кажи!

Каквото и да ми поискат, казвам “да“.

Така ме умопомрачи

със твойте сините очи,

че само тебе виждам на света.

Ах, твойте сините очи!

Какво ми правиш с тях, кажи!

И аз не знам, но искам още от това.

Мъчи ме, още ме мъчи,

но вярвай, много ти личи,

че само в мене виждаш любовта!

Старото балканче

музика и аранжимент: Красимир Гюлмезов

текст: Мариета Ангелова

Обичах тези улици във нашия квартал,

безкрайни като времето в онези дни.

С момчетата и с колелото колко съм летял

по улиците, шумни от мечтите ни.

Друг е старият квартал –

други хора, друго време.

И защо ми става жал

никой тук не би разбрал.

Само спомен остарял

иска пак да види мене

на балканче полетял

в моя стария квартал.

С момчетата пораснахме и разпиляхме се.

На друго колело животът ни върти.

Но всеки пази топъл спомен в своето сърце

за улиците на момчешките мечти.

Цял живот чаках теб

“Tsyal zhivot chakah teb” is an adaptation translation of “In This Life” written by J. Shamblin, and M. Reid. Published by Universal Music – MGB Songs (ASCAP), Almo Music Corp. (ASCAP), Allan Shamblin Music (ASCAP) and Brio Blues Music Publishing Entity (ASCAP). Used by permission. All rights reserved.

текст: Мариета Ангелова

аранжимент: Красимир Гюлмезов

Гледам във твоите очи

и чувствам как потъвам в тях.

Не знам животът утре как ще продължи,

но вече знам защо живях.

В този мой живот

имам теб, любов.

Имам всичко, за което бях мечтал.

Имам щастието

да обичаш точно мен

и с тебе да споделям своя ден.

Цял живот чаках теб, Любов.

Още хубави неща

ни очакват, знам това.

И след години, с теб щастливо остарял,

пак тези думи бих изпял.

Обичам те до края на света

музика и аранжимент: Светослав Лобошки

текст: Мариета Ангелова

Целият живот със теб, Любов,

исках да е път, осеян с рози.

Приказка да е…

Исках, но не е.

Но, ако ме питаш: по-добре!

Брулиха ни дъжд и ветрове.

В бурите разбрах за мен какво си.

С рози или не,

има щастие.

Моето е да обичам теб.

Обичам те, обичам те до края на света –

всеки ден все повече!

Една любов, преминала през огън и вода,

с годините не гасне, а расте.

Обичам те за упреците, дето ми спести

и все ме гледаш нежно и с любов.

Толкова прекрасна си,

че да те обичам теб

малко е един живот.

Има още много път пред нас –

труден или пък осеян с рози.

Вярвай ми, Любов,

всеки ден и час

все така ще те обичам аз.

Само аз и ти

музика: Иван Михайлов

текст: Мариета Ангелова

аранжимент: Пламен Велинов

Кога ли ще си кажем „Хайде, утре тръгваме –

далеч от всичко и от всички, все едно къде.“

Мойто време да е за тебе, твоето – за мен.

Щастливо луди да сме, както първия ни ден.

Само аз и ти – седем дни поне.

Да не бързаме за нищо и за никъде.

Да усещаме всеки миг живот.

И за друго да не мислим – само за любов!

Вземи си само роклята със голи рамене.

Ще е горещо, щом си с нея. Знаем го добре.

И защо да чакаме утре?!? Хайде да вървим.

И нов любовен цветен спомен да си подарим.

Знам, Любов

музика: Груди Нейков-Джери

текст: Мариета Ангелова

аранжимент: Пламен Велинов

Беше ми целият свят.

Но и най-влюбените грешат.

Всеки, когато е млад,

иска и още, и още:

още горещи вълнения,

и истории без продължения.

От всичко исках по много за себе си.

И любовта тръгна си.

Друг съм сега,

но какво от това…

Знам, Любов, късно е вече!

Толкова време изтече!

Но дойдох, за да ти кажа: липсваш ми!

Липсваш ми до полудяване.

Просто нямаш и нямаш забравяне.

Една трохичка надежда поне ми дай

и ще се боря до край.

Друг съм сега.

Ще ти докажа това.

Знам, Любов, късно е вече.

Толкова време изтече.

Но не спрях да те обичам,

чуваш ли?

Готов съм

и света да преобърна

в моите дни пак да те върна.

Тук съм и няма да тръгна.

Няма да тръгна без теб!

Друг съм сега.

И твойта ръка

няма да пусна.

Виждам те до мен

музика и текст: Стефан Диомов

аранжимент: Красимир Гюлмезов

И когато идва песен от зелените дървета,

и когато тишината е от весел звън превзета,

и се спира там мъглата край далечните скали,

и развява синевата светлорозови поли…

И когато пак отронва жълти листи календара,

и безгрижните сезони упорито се повтарят,

и лудува бясно леден вятър долу на площада,

и танцува с мене страстно самотата без пощада…

И когато пак запее лято в сините морета,

и люлеят се, люлеят в ритъм житните полета,

и събуждат се от дълъг сън полегналите дюни,

и докосваме със топли длани слънчевия юни…

Виждам те до мен, виждам те до мен –

Страшно те обичам точно в този ден!

Какво повече искаш

музика: Хайгашод Агасян

текст: Атанас Капралов

аранжимент: Красимир Гюлмезов

Бях добрият магьосник в живота ти аз…
Всичко имаше с мен –
и закрила,
и слава.
Ту звезди,
ту слънца хвърлях в твоята власт…
Какво повече искаш за теб да направя?

Нарисувах ти устните върху пръстта
и до кръв зацелувах земята корава…
От целувката в миг
се родиха
цветя!
Какво повече искаш за теб да направя?

С цял пълнител любов стрелях в твойто сърце,
но куршумите
в мен
рикошираха право.
Ти не трепна,
а аз се прострях по лице…
Какво повече искаш за теб да направя?…

Като стар ветеран от любовна война
аз възкръсвам сега
и едно ми остава:
да прострелям сърцето на друга жена!
Какво повече искаш без теб да направя?

Детски спомени

музика: Росалин Наков

текст: Ангел Симеонов

аранжимент: Красимир Гюлмезов

Безпътен вятърът подгони

вълни разбудени в морето.

А над безбрежните простори

изгревът очи отвори.

И литна утро златно, бяло,

на чайките с крилете леки.

Мъгла повдига наметало

над бряг скалист и пуст навеки.

И като в сън, две стъпки боси

оставят в пясъка следи,

във спомените ми вървят сами

назад в години златокоси

през детството и моите мечти…

И бяла лодка в тишината

детски спомени пробуди

със морен трепет на веслата,

притихнал в шепот изумруден.

Обичам те

музика: Георги Костов

стихове: Ангел Симеонов

аранжимент: Красимир Гюлмезов

Часовникът ми спря! Дали да го навия,

или да оставя времето да спре,

та спомена за теб самотен

да изтрие мъката от моето сърце!

Останал лист, откъснат от тетрадка,

откакто още, още бе дете!

Писмо по детски, писано накратко

със избелели само думи две.

„Обичам те“ – написа ми, не отговорих,

но видях в очите ти сълзи…

Сега е късно, а писмото аз отворих пак,

но душата ме боли, боли!

Сега жена си, плитките ги няма,

сега си вече с пуснати коси

и думите написани отдавна

едва ли още помниш ти.

И днес застанал бих пред всички хора

с протегнати към теб ръце

и бих повтарял дълго без умора:

„Обичам те! Обичам те!“