Пак ми връщаш всички цветя.
Пак не вдигаш, като звъня.
Встрани обръщаш глава,
ако случайно в града
със теб се срещам сега.
Ти си права с мен да си лед.
Често нямах време за теб.
Отлагах срещите ни.
Не се обаждах със дни.
Сега е късно, нали, нали, нали?
Ти се справяш с мен и без мен –
по-красива ден подир ден.
Животът пак си тече.
Светът е пълен с мъже.
А кой съм аз за теб?
Аз съм минал лош епизод.
Мъж, подминал твойта любов.
Защо се случва така
да оценим любовта,
като си тръгне едва?
Защо, защо?
Пак ми връщаш всички цветя.
Пак не вдигаш, като звъня.
Изцяло моя вина е, че изгубих една
невероятна жена.
И вали, вали, вали
във сърцето ми – дъжд и мъгли.
Закъснях да те върна, нали?!
Вали, вали, вали!
И боли, боли, боли
колко много сега ни дели.
Ти ми казваш, че ще преболи.
Дали, дали?