Веселин Маринов
официален уеб сайт

 

 

Израснал съм в него до 18-годишна възраст, там съм преживял всичко за първи път, и досега моите родители живеят в родната ни къща. И до днес не мога да кажа, че в София си отивам "у дома" – единственото място, което наричам така, е Полски Тръмбеш. Усещам, че ме зарежда с голяма сила. Въздухът много ми харесва, асмите и гроздето вкъщи… На входната врата асмата е от сорт, който много обичам. Моите родители го знаят и затова никога не я берат докрай, пазят за мен няколко чепки – първото нещо, което правя като вляза, е да си откъсна един грозд. И поне на десет дни ми се пада по едно преспиване при майка и татко – с изключение на януари, когато съм в затворен цикъл на записи. Много пътувам и накъдето и да тръгна в Северна България – Троян, Ловеч, Варна – винаги преспивам при нашите. Случвало ми се е единия ден да съм в Хасково, а на следващия ден – в Плевен, но пътувам цялата нощ, за да отида при родителите ми.

Качиха ме на столче, за да пея

Имах прекрасно детство - то е едно от най-хубавите неща в живота ми. Има една много хубава песен - "Когато бях овчарче". Още в предучилищна възраст си спомнян на едно тържество как ме качиха на едно малко столче и изпях тази песен. Колко хубави думи чух тогава от родители, учители!... Бях с панталонки с презрамки, които в средата имаха закопчалка като слънце.

Няма по-добър човек от майка ми

Имам брат, с шест години по-голям от мен. Остана в Полски Тръмбеш, пригоди се към новите времена, направи сладкарница, има във Велико Търново и в Горна Оряховица работилница за тестени изделия, но всеки ден си пътува до Полски Тръмбеш.

Възпитанието на родителите ми и особено на майка ми е основната причина да съм такъв, какъвто съм сега. Не мога да се сетя за по-добър човек от майка ми Йорданка. Имала е трудно детство, бедни години са били.

 

Предстоящи концерти

Всички права запазени. (c) 2001-2024 Веселин Маринов

уеб дизайн: Уебвижън