- Но покрай теб се заговори за отделна категория – “винарски песни”. А ти отгоре на всичко не пиеш…

- Това е малко пресилено като определение. Защото в тези песни виното е повече символ, допълнение към любовта. Аз съм от Полски Тръмбеш – край, свързан с виното. И това допълнително ми подейства, когато прегърнах, както ги наричаш ти “винарски песни”. Хората ги възприемат повече като песни за душата. А това че аз въобще не пия, в случая няма значение.

- Щом спомена за родния край, искам да те върна в 1979 година. Абитуриентът Веселин Маринов знаеше ли накъде ще поеме в живота? 

- В нашето градче живеехме безгрижно и не съм се притеснявал за бъдещето си. Исках и вярвах, че ще стана учител, след като завърша педагогически институт в Силистра. Но една двойка по математика ме прати на поправителен през есента и …. Май промени живота ми. Влязох в казармата, а не в института. В ротата срещнах един добър музикант, който видя в мое лице подходящ партньор за войнишка самодейност. И лека-полека пътят напред ми се изясни.

- Твоят випуск в Консерваторията впечатли ли те със силната конкуренция – Нели Рангелова, Георги Христов, Богдан Томов, Диана Дафова, Ваня Костова?

- Радвам се, че тези хора и днес са в основата на българската поп музика Само конкуренцията ражда такива таланти. Ще ти кажа, че Консерваторията ми даде нужните контакти и възможността да общувам с музиката. Едва ли само тя като учебно заведение ме е научила да пея, въпреки че имах щастието да ми преподава един изключителен педагог – Петър Димитров. Като студент ме откриха за рокгрупа “Импулс”, с която работих 4 години. Чрез Консерваторията се запознах и с бъдещата си съпруга Мария. 

- Как стана това?

- Бях втори курс в класа по естрадно пеене. Тя бе дошла да гледа общо участие на моите съкурсници. Аз не участвах, но я забелязах в публикана. Хареса ми се поинтересувах от нея. После за шест месеца с посредничеството на нейна приятелка бях проверен, че не съм лош. Оженихме се след три години. Съпругата ми се занимаваше с дизайн, но преди време я съкратиха и сега е повече време у дома.

- Не пропускаш повод да кажеш топли думи за семейството си. Това не е ли жест, който да компенсира дългите ти отсъствия от дома?

- Не! Правя го, защото то е всичко за мен. Моята съпруга е един от важните ми критици. Тя не е музикант и заради това ценя нейното мнение. Трудно казва, че дадена песен е страхотна. Много от най-хубавите си песни съм посветил на нея.

- Какво искаш да внушиш на дъщеря си Йоана?

- Искам едно момиче на четиринайсет години, което учи в обикновено училище, да разбере, че това, което чете във вестниците за баща си, е една ценностна система, свързана с България. Старая се тя да бъде нейната светлияна напред. Ако може – нека я следва. Аз имам едно дете и ще ми бъде много тъжно, ако отиде да учи в чужбина, преосмисли живота си там и … не се върне. Това значи, че нейните деца ще живеят далеч и няма да разбират моите песни, моя език.

- Когато представяше албума “Вино и любов”, направи 105 концерта в една календарна година – 2000-та. Това ли е върхът на възможностите ти?

- Просто концертите бяха в година, в която нямаше избори. Не ми бе отнет месецът от най-благоприятоно време за турнета. С това не омаловажавам огромния успех на споменатия албум. А рекорди в изкуството не се гонят. Само фактът, че за девет години имам около 1200 концерта и участия не ме кара да съм с по-голямо самочувствие от някой друг.

- Връщаш ли се във времето на първия си концерт? Вълнения, страхове, надежди…

- Първото ми по-голямо участие бе по-впечатляващо, защото го свързвам емоционално и с първата апаратура, която успях да си купя сам. Нямах осветление, нямаше го и желаното качество…. Есента на 1995 –а бе първият ми самостоятелен концерт, но преди него имах 4 албума. След това разбрах, че публиката ме иска. И набрах смелост. 

- От началото досега ти не смени своя стил. Защо?

- Лично за мен, ако сменяш стила, значи че искаш да промениш нещата, защото не вървят. Или защото не си пял песните на сърцето си и бягаш от тях. А аз плача, когато работя над една нова песен. Плача заради удоволствието, което ми предстои. 

- Кой е най-трогателният момент от среща с твой почитател? 

- Никога няма да забравя след концерт в Етрополе как при мен дойде възрастна жена и ми подаде бурканче туршия. Каза ми: “Господин Маринов, толкова много ви обичам, а не мога нищо друго да ви подаря!”.

- Ти си чакан с много любов и радост както на сцените у нас, така и в престижни клубове в Германия и на Канарските острови. Не говориш много за задграничните си изяви, защо? 

- Защото те вече не са нещо, което ме впечатлява кой знае колко много. На Световното по футбол във Франция ме поканиха да пея. Щях да имам две участия. Предлагаха един месец платен хотел, билети за мачовете на нашия отбор, посещение на най-хубавите френски градове…. Отказах, защото бях ангажиран с концерти у нас. За мен те са по-важни! Пял съм и в Испания. Откровено споделям, че винаги пътуването в чужбина е било тежест за мен. В Германия съм тръгнал от кръчми и стигнах до компактдиск на немски език. Доказал съм се зад граница. Ако са били една-две изявите ми там, ще се хваля. Остава важно едно – готвя се еднакво отговорно и за концерт на наша провинциална сцена, и за изпълнение в суперклуб на Канарските острови.

- Малко случайно научавам, че в родопското село Баните има целодневна детска градина, кръстена на твоето име. И това е израз на благодарност, нали? 

- Ако не съм говорил за това, то е защото пряката ми работа е била най-важното нещо в моя живот…. Стана преди две години. Просто прекрасните хора от това село решиха, че аз съм най-подходящият човек, на когото да кръстят детската градина.

- Чувстваш ли се “лечител на човешката душа” с тези сантиментални, затрогващи твои песни?

- Не точно “лечител”. Чувствам се човек, който помага на хората да изтрият болката и мъката от душата си поне за двата часа на концерта. Не знаеш как се свива сърцето ми, като надникна зад завесата, когато се пълни залата. Не можеш да си представиш колко измъчени и смачкани са хората! Сякаш са дошли за помощ...

- А след концерта променени ли са? 

- Много! И оттам е огромната ми радост! Понесъл съм ги чрез магията на моите песни в някакви пространства, в които сивотата на деня и грижите не присъстват.

- Как се чувсва човек, който пълни зала 1 на НДК? Не сте много българските попизпълнители, които го правите. 

- Има и много други. Преживяването е неповторимо, когато чуваш една огромна зала, създадена за конгреси и мегаконцерти, да се изпълва с шепот. В този момент разбираш отговорността, която се стоварва със страшна сила върху теб. Удовлетворението идва много по-късно, когато осъзнаеш как е минал концертът. Страшното е, докато чуеш първите аплодисменти! После душата се отваря и страхът си отива.

- В най-новия ти албум “Моите песни” по-различно ли е посланието към почитателите ти?

- Не. Въпреки че всички песни в албума са нови, посланието е едно и също – всичко хубаво на този свят е създадено от любов. Да се връщаме към романтичните спомени от живота си! Защото те ще ни пречистят и ще ни върнат онзи чар на неповторимите мигове, заради които си заслужава да живееш! Аз моите спомени не си ги давам за нищо на света!

(Интервю за "Вестник за жената", май 2002 година)