Веселин Маринов
официален уеб сайт

Преживяхме знаменити година и половина. Печелехме всички награди, предпочитаха ни пред музикантите в Хасково - толкова добра група бяхме станали.Тогава бяха и първите ми посещения на концерти на "Щурците", "Тангра", "Диана експрес", "Сигнал". Много голямо влияние ми оказа тогава песента "Нашият град" на "Тангра". Веднъж бях избягал от поделението - Тома Спространов дойде да прави дискотека в Младежкия дом в Хасково, тогава го видях за първи път, толкова омайно водеше… Бях подстриган и се бях свил в едно тъмно ъгълче - слушах и попивах всичко. Тома пусна "Нашият град" - като я чух, останах безмълвен. Сякаш беше писана за мен, за моя живот! И за толкова много други момчета от малките градове и от селата. Много пъти ми се е искало да и направя кавър, но се притеснявам да не я накърня по някакъв начин - правени са и доста наивни версии, които намаляват силата й. 

Избягах от казармата заради Светлана

Веднъж получих устно разрешение да изляза от казармата през нощта - разбрахме се да не ме търсят, но за сутрешния развод в седем и половина да съм там. Знаех, че е незаконно, времената бяха много строги, за едно такова отсъствие можеше даже във военен затвор да попаднеш. Обаче рискувах заради приятелката си Светлана. Тя беше много добро момиче, но от хорските приказки разбрах, че е ухажвана от един мой приятел. А аз бях много влюбен, мислех си, че няма друга на света… Затова отидох в нашия град - тя беше там на бригада - за да я видя, за половин час поне. И я видях… беше с приятеля ми. Много бях огорчен! Реших да се обадя на нашите. Баща ми, като ме видя по това никое време, разбра, че нещо не е наред. Попита ме какво се е случило, а аз само казах "Дай да изядем една диня…" - въобще не ми се говореше.

Наблюдателният ни пост в казармата беше на гръцката граница, точно в един бостан. И там по цял ден ядяхме дини, бях се усъвършенствал в рязането на дини от постоянната практика. И татко ми, като ме видя как я разрязах, каза че съм станал абсолютен експерт. Само за пет минути се видяхме, изядохме динята с татко и - обратно на влака.

Ако съм имал арести и наказания в казармата, то е било заради отговорите ми към военните - когато не съм бил съгласен с нещо, или ядосан от някоя неправда. Но обикновено не ме вкарваха в ареста, защото им трябвах като качествен войник. Като се уволни моят набор, имах събрани около 20 дни наказания и останах да ги дослужвам - много неприятно беше. Имах много тежка служба, както повечето войници тогава.

Предстоящи концерти

Всички права запазени. (c) 2001-2024 Веселин Маринов

уеб дизайн: Уебвижън