Мои верни почитатели,

Във всеки живот има върхове, за които човек мечтае и към които се стреми.

Преди много, много години, като млад изпълнител, когато направих моя първи концерт в Софийската опера, бях безкрайно щастлив. Но още тогава си мечтаех някой ден да бъда от тези имена, които пълнят с песните си зала 1 на НДК. Мислех си, че няма по-голямо удовлетворение и по-прекрасно усещане от това хиляди мои почитатели да пеят и да се вълнуват заедно с мен.

Вижте още...

Имах в Консерваторията един преподавател по актьорско майсторство и той казваше:"Хората на концерт слушат с очите си". И това е така, на сцената музикантът трябва да превземе цялото внимание на публиката - иначе хората биха си отишли вкъщи да го слушат на компактдиск. Затова и се научих да танцувам на моите спектакли. 

Вижте още...

Мисля, че съм един от малкото певци, които бяха популярни в онези години и които сега продължават да записват, да имат голяма концертна дейност, да присъстват в класациите, в номинациите… Помня всички трудности, които съм преживял през няколкото години, докато учех. Имаше колежки, с които сме следвали заедно и въпреки това тогава ме питаха "Ти как се казваш?", а сега ми предлагат да записваме дуети. Оцелях и в момента се чувствам много щастлив.

Вижте още...

Нашият попфолк нямаше време да се развие спокойно, както в съседните държави. Авторския фолклор почти беше забраняван, търсеха се автентични песни от баби и прабаби, затова и народната песен избяга от младия човек.

Вижте още...

Приемам всеки мой албум като моето лице за годината. Всяка песен струва огромни пари. Отдаваш се изцяло на това, което правиш - иначе си загубен. Не съм комерсиален, аз съм разсеяно добър. И си мисля, че причината затова е, че винаги вярвам в доброто в хората, дори и в най-лошия човек.

Вижте още...

Всички хора, с които работя, са професионалисти - знаят си работата и затова аз мога да им се доверя. Но винаги искам да бъда от началото до края с всеки един от тях - танцьори, режисьор,постановчик…дори техниците. Непрекъснато се чуваме по телефона и координираме и най-малките подробности - за да мога после да съм спокоен и да знам, че моята работа е да изляза на сцената и да се раздам на публиката.

Вижте още...

Не съм усещал християнските ритуали като липса. Кръстих се наскоро - при освещаването на един храм, обреда извърши еди мой приятел митрополит Григорий. Сега преоткривам християнските празници - Коледа, Великден… Неслучайно имам издаден албум с коледни песни.

Вижте още...

Пропадали са ми концерти

Спомням си един случай - бяха ме поканили на 8 март 1987 година в Бобовдол. Анелия, секретарката на читалището, беше запалила една голяма печка в залата, беше топло, приятно. Но…нямаше никой. Много ми стана тъжно.

Вижте още...

Изпаднах в голяма криза, в голяма творческа дупка през 1989-90 година. Тогава втората ми плоча излезе в тираж 300 бройки и повечето не се бяха продали. А бях вложил толкова средства!... Много музиканти тогава се отказаха. А аз избрах друг път - заминах за чужбина и така съхраних мечтите си, за да мога днес да се радвам на толкова много любов от публиката.

Вижте още...

Разтреперих се от вълнение като видях Тончо Русев

На 24 години вече разбрах, че искам към мелодичния шлагер. От 2-3 години свирех , самостоятелно, когато една дама от Концертна дирекция ме покани на фестивал в Грузия. Тогава директор на концертна дирекция беше Тончо Русев и се запознахме.

Вижте още...