В нашия курс бяха Диана Дафова, Нели Рангелова, Георги Христов, Ваня Костова, Богдан Томов (той първи направи шлагер от нашия курс). Георги Христов пък беше известен вече в средите в София, защото безспорно е един природен талант, пеел е от малък на известни места, Нели Рангелова също вече беше доказана певица с опит, но останалите бяхме съвсем обикновени, непознати момчета и момичета, влезли благодарение на своите качества. 

Влязох в гилдията благодарение на "Импулс"

Тогава приоритет имаше българската естрада. Имаше комисия, която определяше коя песен да види бял свят и коя - не. Тогава най-важното, за да вървиш напред, не бяха парите, а да влезеш в гилдията, да те приемат в нея - това отнемаше много време. Аз успях да вляза благодарение на група "Импулс", чийто солист бях четири години. Ходехме в Синьото кафе, до Националното радио, където се събираха музикантите - там бяха първите ми запознанства и първите ми възможности да общувам с хората, от които зависеше всичко. 

Бях изучил сценичното поведение на Дейвид Ковърдейл

Тогава на мода беше дългата коса, която беше забранена в телевизионните излъчвания. Криехме се с ластици, фибички… всякакви чудеса, само и само да си запазим косата, а пък да имаме и снимки все пак. Аз бях изучил в детайли сценичното поведение на Дейвид Ковърдейл, падания, преобръщания. Израснал съм с рока, това беше музиката на нашето поколение и затова беше естествено в началото да започна именно с рок. 

Панайот Славчев ми помогна много

 В този начален период на моето творчество трябва да благодаря преди всияко на големия музикант Панайот Славчев. Той завеждаше тогава Младежка редакция в телевизията и беше директор на Младежкия конкурс - това беше най-големият форум, който даваше възможност на младите изпълнители да се покажат, да получат поле за изява. С "Импулс" участвахме в този конкурс, спечелихме Първа награда и Наградата на публиката, с една песен на Нелко Коларов, който тогава беше пианист на "Импулс". Когато напуснах групата и започнах да работя по баровете в София, за да мога да се издържам и да търся пътя си нагоре, Панайот Славчев ми помогна много. Моите три-четири участия на Младежкия конкурс бяха първите ми стъпки. Панайот Славчев, Хайгашот Агасян, Михаил Белчев, Георги Денков, Даниела Кузманова, Страхил Гановски, Зорница Попова, Мария Ганева - това са хората, с които започнах. Така тръгнаха нещата, за да направя впечатление на големите композитори и да спечеля доверието им по-късно. Започнах да печеля големи фестивали, да ме пращат от Концертна дирекция зад граница .Тогава много не можеше да се печели, но пък имаше пари в институциите. А ограничението за качествена западна музика даваше възможност българските песни да стават големи хитове, а изпълнителите - идоли за народа. Цените на билетите бяха ниски, всеки можеше да си позволи да отиде на концерт и затова идването на някой певец се превръщаше в събитие за града. Да не говорим за Емил Димитров или Лили Иванова - тяхното гостуване беше събитието на годината.