Празнувахме двата класа и учителите - цяла нощ. В началото имаше програма от по-малките класове, после продължихме с оркестър - певица беше Роксана Белева, тя тогава не беше известна , тепърва й предстоеше да става популярна.

Накрая всички заедно отидохме в парка да посрещнем изгрева.Толкова се вълнувам от този спомен, че се страхувам да не се разплача! Момичетата, уморени от танци, с обувки те в ръце…За мен това е най-красивият бал, не бих си го сменил за никой от днешните. 

Въздухът в родния ми дом е друг

За мен, както и за всеки човек, родителите са най-святото в живота. Благодарение на тях съм такъв, какъвто ме познавате - романтичен, сантиментален и привързан към корените и рода. Те ми дават подкрепата, която е нужна на всеки човек, когато трябва да вземе трудно решение в живота си, когато трябва да преживее нещо… Между моите родители никога не е имало противоречия, повишаване на тон. Имах щастието да израсна в едно спокойно време. И до днес, тъй като много пътувам, често нощувам при родителите ми. Те ми дават онова, което ми липсва в повечето от другите контакти - чистота, искреност, добронамереност в съветите. Ако имам сила, бих си пожелал само едно: те винаги да бъдат живи и здрави. Защото моят дом, моите родители ми дават сили да преодолявам много неща. Въздухът там, в родния дом е друг - оттам черпя силите си. 

Ротният приемаше свиренето като кръшкане

Когато влязох в казармата, дойде поредния съдбоносен момент: срещнах се с едно момче от нашата рота - Валентин Бугев. Той е прекрасен музикант, в момента е в Скандинавските страни, има семейство там, не съм го виждал повече от 20 години. И това момче ме е чуло като си тананикам с китарата и ме покани в оркестъра.

И това момче ме е чуло като си тананикам с китарата и ме покани в оркестъра, който бяха сформирали в поделението - бяха истински музиканти, от известната група "Траяна" в Стара Загора. Бях заедно с Николо Кочев - сега свири с Ингви Малмстийн. Използвахме инструментите на "Траяна" и свирехме с Бугев - той на пиано, аз на китара. Ротният ни командир беше китарист, направихме няколко песни - на "Бийтълс", на български певци. С тази група спечелихме Първа награда от преглед на армейската самодейност - голям успех беше. Тогава имаше много силна самодейност в казармата. Но при мен участието в групата не беше начин да изкарам по-лесно службата, точно обратното - ротният приемаше свиренето вечер като кръшкане и ми даваха р азни допълнителни задачи.