- Кой всъщност е Веселин Маринов?

- Един обикновен човек, който вярва, че добрината все още я има у хората. Особено у онези, които пък вярват, че националните ценности не са погубени. И затова им е посветил цялото си творчество. Възпитан съм от моите родители да виждам доброто във всеки и във всичко. Израсъл съм в малко градче. Там хората са като едно семейство. В нашата махала всички се уважават и нямат тайни. когато дойдох да уча в София, разбрах колко ще ми бъде трудно от тази гледна точка. И така стана. Загубих много години, докато в столицата си стъпя на краката, за да мога да оцелея...

- Приемате ли се за успял човек?

- Приемам се за щастлив човек, който успява да реализира мечтите си. Може би ще прозвучи нескромно, но не мога да не призная, че съм щастлив, защото салоните, където гостувам, са пълни и защото доста посърнали хора идвам да ме чуят и си тръгват усмихнати. Това е толкова хубаво, че ме кара да пренебрегвам съблазнителни оферти за чужбина, за да остана тук и да бъда това, което съм. 

- Имате ли дефиниция за успеха? 

- Всичко опира до човека. Той трябва да има точно мнение за собствените си умения, да знае колко заслужава в определения миг от своята творческа дейност. И да не забравя, че всичко се постига с огромно количество труд на основата на таланта, който природата му е дала. 

- Колко "струва" популярността? 

- Има своите предимства. Благодарение на популярността можеш много поп-лесно да стигнеш до спомоществовател, да отвориш някоя врата. Но популярността задължава. Когато човек покори някой връх в своя творчески път, не трябва да се успокоява, че е покрил света. Върховете са толкова много... хората са свикнали с качеството на моите песни - сериозна литература основа и прекрасна музика. Някои от песните съм записвал по няколко пъти, докато харесам резултата. Просто изживявам нещата много издълбоко. Искам всеки един концерт да бъде по-хубав от предния и после в директния разговор с моята публика да и покаже, че това съм аз и искам да пея български песни, които да звучат по нашенски, да ни разплакват или да ни веселят. 

- Случвало ли ви се е да пиете от "горчивата чаша" на живота? 

- О, много пъти съм пил горчивата чаша. Нищо не съм получил наготово Зная цената на 6-те стотинки, за да отида невремето с трамвая до стидунсткото общежитие в Дървеница. Зная колко трудно ми беше, когато започнах. Преминах и през необоснованите злоби нападки. Но животът е добър учител. И аз. Макар и късно, разбрах, че е поп-добре да си в устата, отколкото в краката на хората. 

- Коя песен е легнала на сърцето ви?

- Не деля песните. Те са отражение на моите проблеми, спомени и преклонение пред красотата на една жена. 

- Има ли песен, която да е с конкретен адресат? 

- Много малко са песните в моето творчество, създадени без конкретен повод. Бих ви разказал за "За теб, Българийо". Беше в период, когато доста отсъствах от България. По време на един кратък престой у нас ми предложиха песента. Веднага почувствах нейната сила - прекрасните стихове на Михаил Белчев и невероятната музика на Тончо Русев. Не мога да не призная, че тази песен изигра голяма роля да осъзная, че си тежа на мястото тук, че е по-добре да съм у дома, отколкото да мокря възглавниците в чужбина и с трепет да чакам да си дойда. Изпълнението на тази песен ми е донесло много и чудесни изживявания. Спомням си след един концерт в малко градче в Северна България при мен в гримьорната дойде едно дългокосо момче. Доста развълнувано ми каза, че в джоба му е паспорт и виза за Германия, където исках да си пробва късмета, тъй като тук от дълго време е без работа. Но след тази вечер, след като чул "За теб, Българийо!", сигурно нямало да тръгне. 

(Интервю за списание "Женско Царство", Април 2002 година)