Веселин Маринов
официален уеб сайт

"Всеки един от нас е такъв, какъвто са го възпитали родителите му, неговите учители в началните класове. На основата на всичко това ние се срещаме и с нашите приятели, с хората, с които общуваме и които остават в живота ни. Обикновено, когато сме още млади - ученици или студенти, родителите са онези хора, към които пазим уважението, любовта си, но не можем да я разберем. Едва когато човек стъпи здраво на земята, има нещо постигнато, с което може да се гордее, особено когато той стане родител, тогава започва да излиза онази голяма любов и признание към тях и тя запълва всичко свързано с родния край, детските години, първите песни - така и за мен майка и татко са най-святите хора в живота ми. И до днес когато и да си отида, разбирам, че в нашата къща въздухът мирише по-друго, всичко става топло и уютно - човек разбира, че е такъв, какъвто е, благодарение на тях, че те са го научили да забелязва красивите неща.

Много често, провокиран от различни случки в живота, от някой филм или разказ, се връщам назад в годините и се сещам за моето детство, което беше прекрасно. Имах възможност да живея в семейство на родители, между които не е имало противоречия, повишаване на тон, имах щастието и да израсна в едно много спокойно време. 

Нормално е човек да си спомня първо за лятото, когато са ваканциите, когато в нашето малко градче пристигаха деца от цяла България при своите баби, безкрайните игри по цели нощи по улиците и нивите. Тогава са най-скъпите ми спомени от моята първа любов и онова момиче, което идваше при баба си през ваканцията и с което преживях много прекрасни мигове и всичко, свързано с думата първо. Тези неща във всеки един от нас са оставили своя почерк на чистота, на красиво чувство и наивност. Първото докосване до любовта винаги е непреходно. У мен то също е оставило чувство, което и сега ме кара да погледна с една тъга към отминалото време, с една малка завист към себе си, че нещата никога вече не могат да бъдат толкова чисти, че не мога да виждам в света едно чудо, че вече не мога да усещам песен от всичко, което е около мен и разбирам, че това е чувството, което е осмисляло моите детски лета. 

Имах много приятели тогава, много деца и съученици, с които бяхме неразделни, с които правехме първите пакости и онези простими грешки. Сега, връщайки се назад, се сещам, че никой от тях вече не ми е така близък, че времето и животът ги отнесе далеч от моето ежедневие, днес почти нямаме единомислие и разбирам колко важна за мен е била казармата и как благодарение на нея останаха едни от най-верните ми приятели в живота. 

Като се замисля - почти няма черти от дестския ми характер, които да не са с мен и до днес. Във всички случаи те ми помагат песента да бъде по-искрена и по-чиста. Но разбирам, че в ежедневието те ми пречат, защото в нашия бездуховен, материален живот е много тежко за човек, който вижда преди всичко красивото в хората, който вярва, че те могат да бъдат повече добри, отколкото лоши и не смее да им каже в очите, че го боли, когато го лъжат… 

Не знам дали съм бил палаво момче. Ако се сравня с днешните деца, би трябвало да съм най-примерният. Ала ако се върна назад към детството ми, се сещам за респекта и уважението, което всеки таеше към своите родители. Мисля, че моите пакости са една лъжичка от това, което днес масово наблююдавам в децата. Спомням си един път майка и татко бяха в друг град. Трябва да съм бил в началните отделения. Майка много обича кокичета и в къщи винаги е имало от тези цветя. Тогава, за да я зарадвам, откъснах всички кокичета от градината и ги наредих по пътя, по който щяха да минат на връщане. С много раздвоени чувства ме посрещнаха тогава - ако това е пакост, че нашата къща остана без кокичета… " 

 - А какво е била музиката за момчето Веселин?

В младежките ми години музиката за мен беше нещо много приятно, което ме караше да бягам от училище, за да мога да отида на концерт в някой град. 

Тогава за него тя все още не е била обект на професионални въжделения. Малкият Веселин е искал да стане… учител! 

В нашето градче живеехме безгрижно и не съм се притесняавал за бъдещето си. Исках и вярвах, че ще стана учител, след като завърша педагогически институт в Силистра.

Но явно съдбата вече друго е била решила за него. 

Една двойка по математика ме прати на поправителен и … май промени живота ми. Влязох не в института, а в казармата. Там срещнах един добър музикант, който видя в мое лице подходящ партньор за войнишка самодейност. Така постепенно разбрах, че музиката е неразделна част от мен.

Големите мечти не се оказват само блян. Осъзнал своето призвание и първа голяма любов - музиката, той кандидатства в Консерваторията с авторска песен… 

Може би нямаше по-щастлив човек от мен в лятото на 1981г., когато от много голям брой кандидати ме приеха четвърти в Държавната консерватория. Вярвах, че музикалното чудо в моя живот ще стане. Тогава от вълнение не можех да спя - сънувах, че излизам на сцената, виждам публиката и чувствам, че всички тези хора в салона са дошли само заради мен. Сънувах, че съм истински певец и потъвах в музиката…

Още тогава става солист на група "Импулс", в която пее четири години, преди да започне соловата си кариера.

Разбира се, за да стане приказката реалност, са нужни не само талант, шанс, желание и труд, а и много лишения. Те не са подминали и Веселин. Както в началото - с трудностите при разрешението за софийско жителство, недоверието и неодобрението на някои, така и до днес, когато с огромни усилия успява да поддържа публика, да търси спонсори и въпреки прозаичния делник да записва все по-зрели и съвършени, а в същото време и романтични песни. Обичаният изпълнител не скрива болките и тревогите, с които се е сблъсквал по пътя към успеха, защото знае, че ако човек не е подготвен за горчивите глътки в живота, значи не се е нагърбил да прави нещо голямо.

Заради това "голямо нещо", което го е превърнало в певеца на българите, той нито за миг не съжалява за избора си и през ум не му минава дори да забави темпа, още по-малко да спре, макар и за минутка. 

Днес музиката за него е …всичко! Чрез нея чувствам, че още съм жив и чертая своята следа на този свят. Песента е една невероятна тръпка, която те обзема изцяло и те кара да не спираш нито за миг, а отново и отново да продължаваш, да бягаш срещу вятъра, да се съпротивляваш като истински Дон Кихот, но с реални вятърни мелници и да знаеш, че докосваш мечтите си. 

Къде е мястото на обичта на преданите му почитатели в този нестихващ стремеж за доказване отново и отново?

Много пъти, когато имам неуспешен ден, нерешени проблеми, решавам да тръгна по улиците. Срещам различни хора, с които разговаряме съвсем импулсивно и непринудено. Особено в провинцията, те ме спират, говорим си за музиката, за тяхното възхищение от това което правя… Тогава разбирам какво голямо щастие е да те пази любовта на хората. В този ред на мисли за мен почитателите са на първо място в работата ми, те са моя барометър за това как се справям с професионалните си задържения и разбирам, че всичко, което правя, всъщост е за тях.

Тя е и силата, която го зъвръща в България след значителни постижения в чужди страни и най вече в Германия, където живее и работи пет години и издава два албума с български песни на чужди езици. Далеч от Родината, той осъзнава, че колкото и да е добър в профисията си човек, винаги остава чужденец на чуждото място. И до днес, където и да ходи по света, той винаги се завръща тук, откъдето е тръгнал. 

Сякаш животът му е осъществена мечта! Би могъл да работи и друго, но това е неговата професия: 

Занимавам се с това, което искам. Мога спокойно да кажа, че вече нищо друго не мога да върша, освен да пея. Често пъти съм се питал какво друго мога да правя и съм имал отговори. Сега не си задавам такива въпроси - чувствам се професионалист в това, което върша и обичам безкрайно много - музиката, песните и моята публика.

За любовта може да говори с часове, защото за него тя осмисля живота. 

И аз, като всеки човек, през годините съм обичал и съм се учил как се обича. Мисля, че вече зная да ценя и отстоявам истинската любов, за която съм готов винаги да дам всичко от себе си.

Според него любовта е и усещането да бъдеш безтегловен. Тя е способна да накара човек да извърши чудеса. Затова и посланието на песните му е: Всичко хубаво на този свят е създадено от любов!

Веселин Маринов е един обикновен човек с музикална дарба и това личи при общуването му с хората, в чувството му за хумор, в цялото му поведение, дори на сцената!

Аз не мога да обичам изкуствените неща. - казва свръхестественият певец, когото могат да впечатлят само истинските и простички неща, а не украсените фрази и безсъдържателни изрази. От това вътрешно убеждение извежда и своята фармула на успеха - откровеността: Най-важното е да си истински, за да ти повярват хората!

През годините той успя да докаже, че доброто име има много малко общо с моментния успех. И това се дължи, както на високия му професионализъм, така и на качествата му като личност. Чест, вярност, истина, доверие, уважение, прямота, точност. А също и романтика… с мярка: 

Душата на музиканта по принцип е романтична душа, но това не означава, че трябва да се подчиниш на тази романтика по стъпалата на кариерата. Трябва да я използваш само тогава, когато емоционално е необходимо да я предадеш на хората, за да може твоята публика да изживява с теб песните ти.

На своите почитатели и на всички българи искам да пожелая да се радват на успехите си и да се стремят към все по-високи върхове, но никога да не забравят откъде са тръгнали, своите родители и учители, своите приятели. Мили хора, вярвайте във вечните ценности, защото те са тези, които ни дават надежда, тези, които един ден ще преобразят живота ни към по-добро…

Предстоящи концерти

  • 6 април

    Русе

    Доходно здание

     
  • 7 април

    Силистра

    Драматичен театър

     
  • 8 април

    Шумен

    Драматичен театър

     
  • 9 април

    Търговище

    Драматичен театър

     
  • 10 април

    Разград

    Общински културен център

     
  • 13 април

    Ловеч

    Драматичен театър

     
  • 14 април

    Тетевен

    Читалище

     
  • 15 април

    Перник

    Драматичен театър

     
  • 27 април

    Панагюрище

    Дом-паметник

     
  • 28 април

    Пирдоп

    Читалище

     

Всички права запазени. (c) 2001-2020 Веселин Маринов

уеб дизайн: Уебвижън